Защо си вдигаме скандали

В началото на любовната си връзка всички сме приготвял различни вкусотии, устройвали сме романтични вечери на свещи с любимия човек. А след известно време яростно крещим в лицето на същия този човек. Защо?

Скандалът е най-мощният трамплин, който може да те изстреля в орбитата на известните, но е и жестокият хищник, който „изяжда” добрите отношения със семейства, роднини и приятели. Причините – много и различни. В рецептата за скандал има викове, критика и обиди колкото поеме и обилно напояване с негативни емоции. А когато отхапем от това „кулинарно творение”, сме способни с години да не разговаряме с най-близките си приятели. По-голяма част от споровете се случват не с непознати, а напротив – с най-близките ни хора. Парадоксално е, че това са точно тези, които най-малко бихме искали да обидим. Поводът е последната причина – капката, която прелива чашата и скандалът се случва. Зад очевидните поводи всъщност се крият сериозните причини за скандалите. Ако знаем защо точно си вдигаме скандал, може да го предотвратим в зародиш.

Причини за скандалите:

Битови (семейни и домашни). Той е забравил да си измие чиниите, да прибере хляба в кутията или да си сложи мръсното си бельо в коша за пране – ситуации, характерни за много семейства. Битовите скандали се случват често, когато единият държи особено на реда и чистотата, а за другия това не е важно. Обвиненията „Ти вече не ме обичаш” също са в основата на сериозните семейни скандали. „Сигурна съм, че ми изневеряваш” е другият силен коз. Той, от своя страна, се изнервя от тези обвинения и скандалът е налице.

Спор.Започва се лека препирня, с изразено несъгласие по дадена тема. Разпратата се задълбочава, децибелите се увеличават. В добрия случай може да се постигне единомислие и решение на проблема. По-често обаче вместо конструктивни предложения, се намесват оскърбления и обвинения. Накрая се оказва,че сме забравили основната тема на спора.

Характер и темперамент.Някои хора са доста емоционални и вземат решения бързо и отривисто. Други обмислят промяната с дни – плахи са и решават проблемите бавно. Тази различие в характерите често е причина за скандал.

Отстояване на лични ценности. Един защитава християнските добродетели, друг отрича всякаква божествена намеса. Когато две ценностни системи не се припокриват, това е причина не само за спор, но и за война.

Скука. Мислите, че това не може да е причина? Съвсем не е така. Еднообразният живот води до еднообразни емоции. В такава ситуация човек е склонен да използва и най-дребната възможност, за да си създаде нови усещания.

Неразбиране и нетолерантност. Ако битовите причини предполагат спор само с член от семейството, то поради неразбиране можеш да се скараш с всеки. Неразбирателства има в различни сфери по различни въпроси. Най-сложно е обаче, когато отсрещната страна не полага дори минимално старание, за да разбере другия. При т. нар. Синдром на лидерите всеки се стреми да ръководи и да налага своите правила. Тогава скандалът е близо, консенсусът - далеч. В природата животните водят ожесточени боеве за лидерство в прайдовете. Човекът, като един от най-агресивните хищници, не остава по-назад, но вместо рога и остри нокти - използва думи.

Как да избягваме тези ситуации?

Научете се да предвиждате задаващия се скандал. Дори и най-заплетеният спор няма да стане причина за това, ако бъде разплетен навреме. Ако чувствате, че спорът за това кой да изхвърли боклука ще се превърне в скандал на общо основание - кой е по-мързелив и кой работлив; спрете преди да сте започнали. В противен случай ви очакват дрязги, демонстративно неизхвърлен боклук, който прелива от кофата и обръщане на гръб в спалнята.

„Аз съм моделът, към който трябва да се равняват всички” - колкото по-далеч избягаме от тази мисъл, толкова повече пространство ще оставим от сравнението до скандала. Не е обосновано да очакваме от отсегашната страна да постъпва така, както бихме постъпили ние самите. Различията няма как да бъдат избегнати, но могат да бъдат разбрани. Понякога човек трудно приема, че това, което прави или мисли, може да не бъде одобрено и прието от другия. Приемайте спокойно начина, по който другият прави нещо, дори и да не е по вашия маниер. Не задължавайте. Дали мие чиниите една по една, или първо насапунисва всички и после ги изплаква – резултатът е един и същ.

Ако усетите, че губите контрол по време на караницата, вдишвайте дълбоко, бройте до 10. Ако на върха на езика ви са думи като „тъпак”, "идиот”, „лентяй”, които нямат общо с конкретния повод, а са породени от яд, опитайте да ги преглътнете. Рискувате да ви заседнат на гърлото и дълго време да мълчите, но така мухата ще си остане муха, а не слон.


Да замълчиш не винаги обаче е решението на проблема. Понякога трябва да говорите, и то много. Замислете се дали обясненията ви са точни, дали се изразявате правилно. Обяснявайте подробно. Това че крещите не означава, че ще ви разберат по-добре. Дори не звучите по-авторитетно.

Заменете гнева и крещенето с тихо, било то с доза ехидност, говорене, като изчерпателно обясните позицията си. Така със сигурност ще избегнете ситуацията „Аз ли грешно разбрах, или ти грешно го каза”. Тихият глас понякога звучи по-внушително, а и кара човека отсреща да замълчи и да наостри уши. Помага на концетрацията и успокоява.

Бъди толерантен към гледната точка на човека до теб. Да влезеш в обувките на другия понякога е много полезно. А и никак не е страшно. Той кара BMW, тя предпочита Mercedes. Кому са нужни скандали коя марка е по-добрата. Нали и двамата имате слабост към колите. По-добре разговорът да бъде в тази обединяваща посока, отколкото в разединяващия спор за качество, скорост и класа.

Дайте си достатъчно време за размисъл, порастване и промяна. Ако той не е готов да заживеете заедно, поставете си някакъв срок и изчакайте. Може би той сам ще стигне до извода, че не може да живее без вас, че не понася мисълта да сте разделени.

Опознайте себе си. Трябва сами да чувствате, когато нещо започва да ви дразни или ви доскучава. Вслушвайте се във вътрешното си аз и ако усетите гнева да подава хищни лапи към хората около вас, по-добре се усамотете. Послушайте музика, поспете, вземете си душ или направете това, което лично ви успокоява и разсейва. Не стоварвайте лошото си настроение върху другите, без те да имат вина за това.