Една дума, казана навреме, спестява девет. А когато думата е „извинявай”, произнасянето й може да спести години мълчание. Но изговарянето й често е толкова трудно, че граничи с невъзможното. Уж е само думичка - с нищо по-различна от всички останали, съществуващи в речника. Но ако я сложим на кантара, може да се окаже една от най-тежките думи на света.
Абсолютно невъзможно е да сме безгрешни и никога да не изпадаме в ситуации, в които е нужно да се извиним. Когато сме спорили с някого и впоследствие се окаже, че сме били прави, сме способни да го разгласим по всички възможни начини, на всички познати и непознати. Сбъркаме ли и наложи ли се да се извиняваме обаче, може с дни да се укриваме или да избягваме човека, когото сме обидили. Колкото по-близък ни е той, толкова по-трудно е да говорим с него. А колкото по-голяма е грешката ни, толкова по-усложнена е ситуацията. Ако настъпим някого в трамвая, безпроблемно и веднага казваме „Извинете”, „Съжалявам” или „Пардон”. Нараним ли обаче приятелката или майка си, нещо сякаш ни стиска за гърлото и думите излизат трудно.
Да се извиниш не е слабост. Казвайки извинявай, не означава, че казваш „Слаб съм”, „Виновен съм”. В тълковния речник срещу думичката извинение е записано „прощаване на провинение, основание за оправдание”. Вина и слабост не се споменават. Дори напротив. Способността да се извиним е проява на сила и съвест. По-лесно е да се криеш и да протакаш, по-трудно е да се изправиш лице в лице срещу проблема.
Извинението трябва да е искрено. Добрата актьорска игра помага, но до време. Ако не сте разбрали грешката си и просто изговаряте думи, които не са осъзнати, по-добре не ги изричайте. Празните фрази нямат стойност. Невъзможно е винаги да сме прави и само, който не работи, не бърка. Човешките отношения пък са сложна материя и грешки винаги са възможни. По-важно от това да не се допускат грешки е от тях да се взема някаква поука. Осъзнатата грешка не би трябвало да се допуска втори път.
Ако не знаете защо ви се сърдят – попитайте. Да знаеш каква ти е грешката, разбира се, е предимство, но се случва и наистина да не разбираме с какво действие или дума сме обидили човека до нас. Омекотете ситуацията като използвате чувството си за хумор. Вместо директното „Защо си ми сърдит?”, може да попитате „Ти, буреносен облако, защо си се навъсил?” или пък „По-кисел си от кисела краставичка, искам да знам защо?”. Когато въпросът е гарниран с малко смях, се приема по-лесно. Повторете и потретете питането си, ако е нужно. Сърдитият човек има навика механично да отговаря „Нищо няма”, но очите му всъщност да казват друго. Един път решил да говори обаче, ще сподели всичките си болки.
Добавете към извинението си цветя, картичка или бира. Това показва не само, че сте помислили върху грешката си, но и сте отделили допълнително време, за да се справите с проблема. А и всеки обича дребните подаръчета - по-големите също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар